Ден първи
Когато една зала е пълна с мъничета и те са тихи и кротки… очите им блестят и са отправени към сцената… Когато, някое гласче от залата толкова се е вживяло в това, което става на сцената, че се включва с реплика: „И на мен ми е любима” или коментар: „Няма да ядат наистина”. Или китайчето в залата, което още не знае български език, си пее нещо си/на какъв ли език/ заедно с децата от сцената и залата… Милите муцунки, които поглъщат това, което става на сцената не само с поглед , но и с отворени уста, ми напомнят едни други деца, техните родители, с които преди много години гледахме „Януари” на Йордан Радичков с гост на постановката самият автор . Зрителите го изнесоха на ръде на сцената, а на децата той изрисува една страничка с героите на „Ние врабчетата” и им написа послание, едно изречение от което нося цял живот в сърцето си „Обичайте изкуството, то е хляб за душата!” Второкласниците играха „Дядовата ръкавичка”, третокласниците „Трите прасенца”, а четвъртокласниците „Снежанка и седемте джуджета” на английски език. Какви костюми, какви декори, какви актьори! Малките не знаят английски език, така е. Но всики чакаха Снежанка да оживее и пяха на аглийски песничката на прасенцата. Театърът оживя на малката училищна сцена – истински, вълнуващ и въздействащ с общочовешките си послания за трудолюбие, приятелството, смелост, за доброто и лошото, за мечтите… Броят на постановките в театралния афиш е впечатляващ, както казваме на шега: достоен за ГИНЕС. Заглавията? – изберете: какво предпочитате – класика! Тогава може да гледате: „Който не работи, не трябва да яде” или „Трите прасенца”, „Сливи за смет”, „Малкият принц” … Първолаците с такова удоволствие изиграха „Мимето” на Асен Босев, а четвъртокласниците не се отделиха и на сцената от любимите си телефони, защото са „Деца с телефони, айфони, смартфони и таблети…”.
Ден втори
Ще започна от края. Председателят на журито, г-н Пламен Александров, който е и председател на Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови” започна с „Благодаря ви за празника! След това всеки от наградените излизаше да получи наградата си под бурните аплодисменти на зрителите-ученици в залата, които ръкопляскаха и скандираха името му. Беше, като на раздаването на истинските Оскари, само по-вълнуващо защото и ние бяхме там. Естествено никой не беше си писал слово за награждаването. Един от наградените актьори каза: „Щастлив съм, че приех да играя”.
Първа награда за мъжка роля получи Звезделин Василев от IX Б клас, а за женска роля – Мила Атанасова от X А клас. Някъде в началото да годината, когато поканихме Звезди да играе в клипа за платформата на конкурса Мтел талант, той ни обясни как тази година щял да наблегне на задачите. Сигурно го е направил. Но ние зрителите-малки и големи, му благодарим за това, което ни показа на театралната сцена и сме сигурни, че ще трябва да учи в театрално училище. Ако срещнеш Мила в коридора на училището, може и да не и обърнеш внимание. Момиче като повечето. Но когато стъпи на сцената Мила грейва, сцената грейва, а залата се изпълва с възторг и неописуема емоция. Вие, които не бяхте в залата, очаквате да прочетете имената на наградените.
За постановки:
Първо място за постановката По мотиви от Криворазбраната цивилизация, с режисьор постановчик г-н Ангел Ангелов, учител по БЕЛ
Второ място за постановката „Виртуална измама” с автор Румяна Капинчева и режисьор-постановчик г-жа Цветанка Костова, учител по БЕЛ
Трето място за постановката на немски език „Скъсаните пантофки” с режисьор-постановчик учителката по немски език Цветелина Светославова.
Мен лично ме развълнува най-много „Питър Пан” вероятно защото с испанския на актьорите в душата ми нахлуха спомените и се появиха картините за преживяното с Сантяго де Компостела с пътя „Камино”, с Алкала де Хенарес, родния град на Мигел де Сервантес, от музея „Гугенхайм” в Билбао и кокетните градчета на брега на Бискайския залив…. На прекрасното изпълнение на нашите румънски приятели от град Зимнич, може да проследите и да се насладите от фейсбук страницата на училището. Когато получаваше наградата си за най-добро произношение, Алекс обяви, че това е талант. Може и така да е, но това означава, че са много талантливи, всичките сладкишчета от постановката „Искам мама да се върне обратно” и актьорите от постановката „Лаптопът”, които изпълниха ролите си с перфектно английско произношение.
Целият театрален афиш, с всичко, което ми е харесало няма да мога да изредя… Списъка на всички наградени ще прочетете във фейсбук страницата на училището в следващите дни. И ако не сте имали възможност да бъдете театрален зрител заради малката зала и задължителни учебни часове, или работно време, но искате да се потопите в магията училищен театър, разгледайте снимките на Преслава Чепанова и Надежда Николаева. Момичета, вие сте талантливи фотографи. Благодарим ви. И така, вече е факт Първият по рода си ученически театрален фестивал „Театър на думите“. Една наша мечта, която сбъднахме с общи усилия – ученици, учители, родители и приятели на СУ „Николай Катранов“! Да, и следващата година ще има училищен театрален фестивал!
За тазгодишния БЛАГОДАРИМ: · на МТЕЛ за прекрасния конкурс „МТЕЛ талант“, който ни вдъхнови да продължим да откриваме и подкрепяме талантите си и ни амбицира да станем тазгодишните Мтел таланти; · На всички учители, които заедно с децата си режисираха, репетираха…; · На родителите за ролите им на сценографи, шивачи на театрални костюми…; · На Община Свищов в лицето на г-жа Анелия Димитрова – заместник-кмет и г-жа Румяна Кузева – началник-отдел „Образование и култура” за вниманието и красивите, вкусни торти за актьорите. ОТ СЪРЦЕ БЛАГОДАРИМ! Надя Мочкова кооординатор на проект Мтел талант